Tales for Sanya for Dummies
Tales for Sanya for Dummies
Blog Article
- Какво чакаш, лапай го! Има още два като този! – каза Георги.
Новините от днес Арестуват и съдят за разхищение на вода в Гърция
“Едно време имало троица глупаци. Те тръгнали по печалба.”
Саня тръгна след Христо и двамата влезнаха в банята за да не видят останалите какво се случва.
Така и направихме – ходих по пътеката, после се отклоних в една гора, то април месец, кално, добре, че си носех всякакви кърпички и вода в раницата, да се позачистя, отделно се закачих за едни храсти, щях да си скъсам горнището, абе зор беше, но стигнах до една поляна и се надявам да съм разбрал правилно, та тя да ме намери, че обхват никакъв няма. Чакам там близо час – нищо, викам си, само съм объркал някъде пътя, ако не се появи още малко тръгвам обратно.
другата страна на пътя. – Видях ви у село и тръгнах след теб – отскочи от мястото си
- Коня го изтормозих максимално, че нямах представа дали ще ме чакаш толкова време, но на връщане ще се прибираме спокойно.
Сълзи намокриха страните й при мисълта за ближната, едничка която си имаше
главата му на трупчето в двора и с един размах го закла. Попари перушината с вряла
Той беше влюбен в Мери, но мечтите му бяха разбити, когато разбра, че тя е възрастен мъж в затвора.
А за клането на пилета, ами там даже и децата го правят, така се научават откъде идва храната, да уважават природата и т.н., там от малки се сблъскват с действителността. В България по по-отдалечените места и ние сме така. Ако вдигна ръце и чакам някой да дойде и да свърши това или онова, до никъде няма Разкази за Саня да я докарам. На село работата е много и няма кой друг да ти я свърши, като си се хванал на хорото, го играеш или се отказваш още в началото.
Две деца събирали гъби в гората. Изведнъж гледат – дупка! А в дупката – страшен звяр с горящи очи. Изплашили се децата, хукнали да бягат, даже кошниците си хвърлили.
Той бил такъв лентяй, че можел да спи цял ден. В това време покрай него пропълзял бръмбарът Уйлям. – У-ух, това е легло! Каква прелест! Пропълзял на […]
Аз от не малко време опитвам да комуникирам с жени, които яздят коне и установявам, че освен от любов към животните, свободата, адреналина, има и такива, които наистина обичат впитите дрешки и ботуши, движенията на седлото, а някои и ездата без седло, да усещат мускулите на животното, пръхтенето, тежкото дишане, харесва им да държат юздите и да контролират и подчиняват тези едри и много силни животни. Естествено, много рядко някоя ще си го признае ей така. Пред мен само Ели е признавала на живо в България, а съм си говорил в Австрия(там има доста ездачки) и с една професионалистка.